Този дневник смятам да водя в последния един месец преди присъединяването ни към ЕС. Не толкова, за да регистрирам събитията, които стават, а за да отбележа с нещо и аз този важен момент. Важен, защото за нашето поколение, той ще остане може би последният в най-новата ни история, за който си заслужава да пишем.

Започвам поредицата с един молебен- той не е писан от мен, но съдържа най-важното нещо, което България трябва да има, преди да влезем в ЕС.

Отче наш, ти който си в Брюксел,

Благодарим ти за надеждата да спасим душите си, ако търпим предприсъединителни несгоди! Но чуй и молитвите ни и озари със светлината си българското чиновничество преди 10% от него да се пресели в царството на помощите за безработни.

Вярно е, че чиновникът струва скъпо, защото иска да яде, да вършее из интернет и да му прощаваме корупционните грехове, щом веднъж вече ги е изповядал...

Но, Отче наш, ти дето си в Брюксел,
държавицата ни изпуска милиарди от твоята щедра помощ за влизането ни в Еврорая,
именно защото си нямаме достатъчни и качествени чиновници, способни да измолят одобрението ти, колчем поискаме пари за пътища, екология и земеделие.

Затова чуй молбите ни и повели спестеното от уволнението на чиновнически изкопаеми да бъде инвестирано в набирането на светли чиновнически умове по брюкселски тертип!

Когато чиновникът носи милиони не е грехота и заплатата му да е по европейски аршин!
Амин!