Този въпрос вероятно е задал генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер на военния ни министър Веселин Близнаков, много преди официално да се разбере, че ще ходим в Кандахар. Страната ни има около 200 човека в Афганистан и с изпращането на поредната мисия те ще станат 400. Макар че България има вече опит с охраната на летището в столицата Кабул, която се състоя съвсем скоро, през лятото на 2006-та, новото решение не остава само моментна декларация. Страната ни често е критикувана индиректно от партньорите в НАТО, че не дава достатъчно от така наречениете способности. Това вероятно е една от причините, поради която Близнаков дава обещанията за участие. Но пред изпълнението им има няколко проблема.
Финансовият е най- непосредственият. Средно 5 500 лева е месечната издръжка на военнослужещ зад граница, сочат военните разчети за миналата година. В последните мисии в Афганистан страната ни изпращала до 150 военни. Така проста сметка показва, че шестмесечна мисия там надвишава отпусканите пари. За сравнение – последната мисия в Афганистан на ВВС по официални данни е струвала три и половина милиона лева.
Освен това България все още чака от ООН 2 800 000 лв. За мисията на фрегатата Дръзки в Ливан. При все още, че няма гаранция, че ще ги върне.
Зад солидарността с НАТО и „опитите за въстановяване на Афганистан” обаче не стоят и разумни политически мотиви и интереси. Мисията в Кандахар, известно като най – размирната част на Афганистан, и бивша крепост на талибаните, ще остане също толкова неразбрана, колкото и мисията ни в Кабул и Ирак.
Причината е липсата на ясна политическа обосновка.
В смут изпаднаха и министрите от кабинета на Станишев, когато военният министър Веселин Близнаков каза, че за мисията Според него решението зависело от Министерския съвет, тъй като става въпрос за участие в мисия на НАТО, а България е страна-членка и има ангажименти към пакта. Министърът се позовава на приетия преди през декември 2005-та година Закон за изпращане и използване на българските въоръжени сили извън територията на Република България, където е записано, че „Министерският съвет разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън територията на Република България за изпълнение на съюзнически задължения, произтичащи от международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, с който се създава съюз с политико-военен характер”. В същя закон обаче е записано, че „В случай на съмнение относно характера на изпращането и използването на български въоръжени сили извън територията на страната се произнася Народното събрание”. Народното събрание вече изиска изслушване на военния министър, което означава, че има съмнения за характера на изпращането и използването на военните.
Сянка на съмнение хвърля не обещанието на министъра, че мисията ще е сравнително безопасна, а поисканото от НАТО отпадане на националните ограничения- с други думи силите и средствата на България да се използват и за други видове операции. Така обещанието на военния министър, че нямало да се налага нашите да излизат от летището, остават под съмнение.
Средната подготовка на военните за мисиите са три месеца. Решението на военнитe се очаква да бъде внесено на правителственото заседание идната седмица, по обещанието на министъра. Това означава, че бойците ни са били готвени в месеците след октомври. Според някои военни това е ставало без заповед, което е в разрез с военните правила.
Дори и при тези обстоятелства, народното събрание да подкрепи решение на министерския съвет, ако той го вземе еднолично, остава въпросът защо ще ходим в Кандахар?
Що се отнася до настроенията личният състав да бъде изпратен при условия на чести ракетни атаки и ниско заплащане при по – големия риск, те могат да бъдат описани с думите на ръководителя на полетите на летището в Кабул капитан Павлин Беличовски пред Дарик радио. На въпрос дали ще отиде отново, този път в Кандахар, Беличовки казва: „Аз лично, не бих отишъл. Заради лични мотиви”.
А под „лични мотиви” често се крие страх за живота.
Е, ако искаш да си видиш името как се върти тука е съвсем друго нщо.
Два аргумента в твоя подкрепа не би могъл да ми представиш.
БЕЗПЛАТНИ НЕЩА НЯМА! БЕЗПЛАТНО Е САМО СИРЕНЦЕТО ЗА МИШКАТА В.....КАПАНА.
11.03.2007 16:56
Но дано поне свършат и нещо полезно...
И преди да влезем в НАТО,
срещу талибаните
ние най-покорно пратихме
контингент – и баня.
Беше важно да помогнем,
за да ни повярва
и да ни приеме строгият
чичко в свойта армия.
Днес сме вече в параграфа
“Петковци с мъжете”,
а парите за масрафа –
включени в бюджета.
Ще заминат – лошо няма,
даже да е скъпо...
Но да хванат талибаните –
и да ги изкъпят!
Армията ни как трябвада добива боен опит? С режисирани учения ли?
В края на крайщата не е задължително, който го е страх от мечки, не ходи в гората, ама и не получава меча кожа.
Анонимен, тез прекрасни стихчета ги реди на професор Вучков, той старателно ще те изслуша и ще оцени литературната им стойност.
18.03.2007 17:19
11.10.2008 19:05
21.10.2008 09:51
