Това е интервю на един европейски мислещ архитект за бъдещето на София и големите градове. Моля ви, отделете му 10 минути и го прочетете. Струва си!

СТАНДАРТ 28 03

Няколко големи сгради ще изникнат скоро в столицата. Строежите на някои от тях вече са стартирали, а други все още са на ниво проекти.
Сред идеите са и няколко мола в различни части на града, небостъргач, нетрадиционни постройки от стъкло и стомана. Всички те променят необратимо атмосферата на София.
За добро или за лошо - "Стандарт" потърси мненията на арх. Бойко Кадинов, зам.-шеф на камарата на архитектите у нас, на носителя на наградата за сграда на годината арх. Атанас Панов и на общинския съветник арх. Борислав Богданов, част от екипа на проект за строеж на логистична база пред летището.

- Г-н Кадинов, в столицата все повече се строи. Как гледате на идеите за вида на града?
- Столицата представлява гигантска строителна площадка. Явно нормата за печалба в строителството е толкова голяма, че е загърбила основните идеи за хармония в архитектурата. Строи се на парче, когато човек пътува по бул. "България" например, все едно вижда строителни макети. Те сигурно отговарят на техническите норми, но загърбват атмосферата, която би направила София европейски град. Строителството е предимно имитативно и егоистично, никой не се съобразява с това какво се прави в съседство. За мен е крайно време така нареченото гражданско общество да се вдигне и да окаже натиск върху общинари, законодатели, архитекти да спрат подобни строежи. Както и такива, на които в Европа им е минало времето.
- На кои строежи им е минало времето в Европа?
- Например на моловете, в Европа те вече са отживелица. Там се прегръща идеята за пазаруване не в лъскава кутия с алея за разходки, а в магазин, където продавачите те познават и не си част от безлично множество. Към този момент наброявам идеи за 5 или шест мола в столицата. Някои от тях на доста спорни места. Тъй като пътищата наоколо не са подготвени за огромния наплив от коли, например ъгъла на бул. "България" и тясната улица "Тодор Каблешков". Спорен е и въпросът за създаването на т. нар. логистични складове край летището, които на практика са за митни и безмитни пратки. Резултатът е, че слезе ли човек на летище София,
ще го посрещне море от ламарини
На терените отвъд жп гарата също има идея да се направи мол, при това с жилищни площи. Не знам доколко е бързо решима идеята да се преместят жилищните сгради оттатък в индустриалната зона. Първо би трябвало да има визия по въпроса.
Строителството пресища града, но е резултат на натиск за постоянно стимулиране на консумацията. Столичани прекарват неделите си в мола - затова да им дадем колкото може повече! Но не тези имитации ще направят града европейски.
- Хората у нас обаче явно ги харесват.
- Подобно нещо преживяхме преди и с хипермаркетите. Те ни изглеждаха много европейски, а всъщност се оказаха огромни тенекиени кутии без светлина. Човек не обича да пазарува в консервна кутия. Сетне се оказа, че Европа просто е измела задния си двор и го е преместила у нас. За мен повечето подобни проекти подлежат на дискусия, но преди това е нужно общината да преустанови дребните замени на парче и да мисли конструктивно как да организира пространството, така че то да радва софиянци. Да не говорим, че в някои "бизнес сгради" част от етажите са празни, а на едно място дори видях настанен сред офисите шивашки цех. Това означава, че се
спекулира с идеята за голямо търсене
и с ранните продажби. В този натиск участват и банковите институции, чиято борба е да задържат клиентите, преди у нас да са навлезли повече европейски финансови институции. Виждаме непрестанен натиск върху клиента да вземе кредит, да ипотекира единственото си налично недвижимо имущество, за да заживее уж по европейски. Следва разочарование в две посоки. Първо - кредитът надхвърля платежните възможности на клиента и оттук нататък мнозина "европейци" стават роби до гроб на изплащането на дома си. Втората е, че много от предприемачите не предават жилищата в завършен вид. Връщаме се във времената на социализма, когато панелката се продаваше незавършена и човек впрягаше времето, енергията и парите си в търсене на подходящи плочки и прочие аксесоари, за да направи дома си годен за обитаване. Хората са мотивирани от множеството реклами и купуват на квадратен метър без довършителни работи.
- У нас покупката на недовършен дом е едва ли не стандартна практика?
- На Запад парите се дават в много голяма степен не за квадратурата на дома, а за гледката, за зелената площ. У нас мнозина пазаруват гледка, през която се вижда грозният калкан на най-близката сграда. Виждате как изглежда столицата. Най-ценното в нея са зелените площи, ниските сгради, празните пространства.
Много архитекти строят колаборационистки, поддават се на онова, което иска външният инвеститор. Получаваме сгради, които лесно могат да бъдат употребени - купени, препродадени, защото мислим за града си в краткосрочен план. Искаме да вземем лесни пари. Британците, ирландците и събратята ни от бившия източен блок, които ще отсядат и пазаруват тук, ще минат и ще си заминат. Може и да обявят придобитите си сгради за продажба. А нашите деца остават да живеят в един загрозен град години след това. София сякаш не разбира колко е важно да има собствен облик. Европа не се интересува от имитаторите. Бих искал да се предпазим от непочтеността на частния капитал, дори и той да идва от Западна Европа, вместо да го приемаме като панацея. Много от хората, които в момента влизат в този бизнес, ми приличат на хора, които произвеждат ракия менте. За тях не е важно, че някой друг ще се опари, ще изгори, ще си изгуби очите. Защото те самите пият след сделката си "Джони Уокър".