Едно опърпано момче, със сини очи, което днес си изпроси от мен 10 стотинки ме накара да се замисля за общата безотговорност, която в момента проявяваме. Чувствам се виновен и аз, не защото не му дадох 10 стотинки, а защото замалко да му викна „Защо не си на училище?!”. И се сетих в последния момент, преди да излезе от устата ми тази реплика, че училище в събота няма. Няма и в неделя. Няма и в понеделник, абе изобщо няма. Защото и учителите на това дете също протягат милостиня, за да се отключи хазната на държавата за повече пари  - за заплати. И се сепнах в този момент, защото ми дойде наум: толкова ли да сме се изоставили, че и децата ни и учителите да седят по улиците и просят! В каква държава живеем, когато отговорните да пазят духа на нацията вече двайсет и кусур дни са изоставили бъдещето на нацията да проси милостиня? И това само заради факта, че шофьорите вземали повече от учителите. Чудно ми стана как елита на същата тази нация си представя нейното бъдеще, когато просячетата от улицата останат неграмотни и влезат във властта, за да управляват. Какво ще остане от държавата? Няма отговор на този въпрос, защото всички са в този порочен кръг, в който сами са се вкарали. Учители са се изправили срещу управници за пари, загърбвайки учениците. Родителите се канят да съдят учителите заради „пропуснати ползи”, забравяйки, че именно те са първите, които трябва да вкарат отрочетата си в джаза на живота. Малките пък, още дето не могат да четат и пишат, се канят да съдят учителите за незнам си какво...а държавата- Държавата колективно следи всичко, усмихва се, устройва обществени седянки и по терлици се измъква с дежурното „няма пари”, без да се замисля, че тя е тази, която менажира целия процес на собственото си съществуване...

Няма друга по – точна дума за ситуацията от егоизъм. Във всичките му форми, който се проявява на всички нива. Сякаш  България е влязла в мрачното Средновековие, а не в 21 първи век. И всичко това се случва по време на избори-няма такъв филм, бихте казали вие. Няма, всичко е наистина.