Тоя министър на транспорта Петър Му(ф)тачиев за какъв се мисили. Като го слушам днес от парламента да говори да не си носим "опаснозапалими вещества" във влаковете си помислих, че по - голям терорист от драгия ЖП пътник няма. Наистина, една стара баичка или дядо, дето ползват миризливите вагони заради пенционерското намаление са доста опасни. Само си представете, забрадената като талибан бабичка или детото с каскета, с който крие от камерите на ДАНС и МВР-то, едва кретащо, се дотътря до високия перон, стискайки бастунът в едната ръка и бохчичката в друга, с мъка се набира по стръмните стълби на вагона и влиза в тясното коридорче. Хвърля злобен поглед на миризливото купе, където само допреди час група от 20  младежи са люпили семки, пили ракия и цакали карти, намира едно свободно местенце, и, понеже багажното е доста удобно, за по - сигурно слага бохчата до него. След това беззъбото същество се отпуска на мазната седалка, проядена от молците и изписана в единия край "Пешу люби Пепа тук през 1969-та". Малко след това обаче бабата или дедото се сеща, че трябва да дишя въздух, щото компания на всичкото отгоре и пушила като за последно, и с кански усилия се опитва да отвори прозорецът, предвидливо заключен, данеби да се качи някой през него докато влакът чака на перона.....

И още много неща може да се напишат. Защото господин Мутафчиев  не гледа, че въпреки мизерията, като че ли напук ЖП транспорт има и пътниците продължават да се движат с него. А по закон на пазарната икономика клиентът трябва да бъде уважаван и да получи качествена услуга за парите си. А не да го връщат в дървен костюм на близките му.