Мадарският конник бил  символът на България. Езичеството надделя отново. Не разбрах обаче, защо кампанията за избиране на "глобален символ на България" (тя България вече е доста глобална като милиони се разселиха из света) отново избра дълбоката история. На казионната церемонията, която БНТ представи от Националния исторически музей не стана ясно как можеш да поставиш духовно наследство в състезание с историческо. Критиката ми е не само към организаторите, които на равна нога бяха поставили и шопската салата до розовото мяасло (или по туски "гюлът"). Критиката ми е към онези българи, които не разбраха, че народ който намира сигурност само в меналото си не живее нормално в настоящето, а и надали може да продължи към бъдещето. И ако тези три неща са доста абстрактни -ето аргумент за това кирилицата да е символът на България. 

- няма друга европейска държава, която да има подобна азбука
- азбуката е идентичност
-  идентичността е самосъзнание 
- уникалността ни дава възможност да налагаме стандарт в ЕС. 

Някои дипломати се разсърдиха, че след като България беше приета в ЕС, трябвало да сменят клавиатурите на компютрите в Европейския парламент, и Еврокомиситят с такива, където има кирилица. И това щяло да струва мнооого пари. Добре, обаче само това ще е цената, която Европа ще плати, за да може да си минава през България без бюрокрация. Само няколко милино евро. Докато България ще плати милиарди за членството си. И затова Европа не трябва да мрънка, че иска да е "единна в многообразието". Иначе всичките хубави приказки са лицемерие и пошлост. 

Поради тази причина България не трябваше да избири каменната красота на Мадарския конник. Достолепие, до което от дълго време не може да се стигне, защото същата тази държава не е дала пари за неговото възстановяване. Лицемерно и пошло отношение, което не прави чест. И гласуването също.