Прочетен: 932 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2008 20:18
Полицай Миков въртеше нервно молива. Замислен, от време на време, си гризваше дръвцето отгоре.
- Ей, няма да я бъде- захлупи полицейския си каскет- не излиза! Тц! – И сега какво правим- попита строго приятелката му?
- Ми...- вдигна рамене той.
- Не излиза.
- Няма. 200 за парното, 100 - за тока... 400 за ипотеката. И бебето... Към хиляда лева излиза- безпомощно метна молива върху тетрадката.
Полицай Миков и жена му от три часа пресмятаха в тясната кухня как да разпределят сметките. Ама както и да смятаха не излизаше.
- Добре де, коледните слагаш ли ги? – попита жена му.
- Слагам ги.
- За облеклото?
- Е! – стана полицай Миков, наля си вода в една очукана чаша и отново приседна под увисналата до главата му лампа. – Чакаме някакви дъпълнителни. Адашът обащал, слушам по новините....ама дали ще даде?
От месец в тясната къща на полицай Миков беше станало тягостно. Детето, което чакаше като коледна премия от приятелката си, беше объркала плановенте му за развитие в кариерата. През деня Миков обикаляше с патрулката из Студентски град и разтърваше кучета и студенти, а нощем сменяше като невидял пелени... И така от месеци. Съпругата му пък, студентка по химия, беше зарязала ученето веднага след като разбра, че носи забранения плод и се хвана като продавачка в един мол на Стамболййски. Е, не плащаха осигуровки и нямаше шанс за майчински, но пък беше щастлива, че работи.
- Абе, аз ако мога да се уредя в онази дискотека- „Замезия” – каза полицай Миков- ще е добре. Тлъсто ще плащат. И няма да те мисля, като го родиш...
- Наште казаха, че ще помагат.
- Абе и наще така, ама... Ех, що ги зарезах тоя волейбол...замечта се той.
Приятелката му приближи стола.
- Не се тревожи.
- Не се тревожа. Ама да не даваха толкова малко пари бе!..- възмути се той. Ей го, оня ден, убили някакво момче. Пребили го с убувките по главата, ти казвам. Студентче било. И шефа вика: „Спирам ви отпуските. Докато не въведете ред, няма да мръднете! Двойни смени ще давате.” За пари не каза дали ще вземем. А аз му викам: „Шефе, па то от нас ли зависи!” Тия студентчета, като дойдат от провинцията, само се освинват. Аз му викам: „От кого да ги пазим? От простотията им, от мутрте ли...” Той вика: „От всички”. От всички, от всички, ама като знам как някои колеги са се надушили с тия ми ти босове, как да стане?
Полицай Миков се загледа в отсрещната стена. На нея беше закачен каледнар- подарък за РПУ-то. Донесе ги една засуката девойка от министерството. Хартията беше нова, чиста и гладка, месеците бяха изписани красиво. Над колоните с месеците на снимка гордо грееше снимка на МВР. Отстрани с ръкописни букви беше написано „Щастлива нова 2009!”.
Полицай Миков се усмихна. И с крива усмивка отпи от студената вода.