Скоро много военни ще трябва да свалят шапки за последно

С близо месец закъснение законопроектът за отбрана влезе в парламента на второ четене. Причината – депутатите бяха заети с далеч по – важния в предизборния период закон за изборите. Без дебати и малко по малко обаче ще бъдат приети текстове, за които доста преди това имаше спорове.

Още с идването си на министерския пост през май 2008-ма военният министър Николай Цонев заяви, че създаването на нов документ ще е един от приоритетите. Именно заложеното в него окончателно осъществяване на интеграция на Генералния щаб и на министерството обаче стана причина за редица забавяния по пътя към парламента.

Преди да влезе на разглеждане в МС, президентът Георги Първанов не одобри орязването на функциите му като върховен главнокомандващ. „Няма разумно обяснение за това, че самоцелно президентът се лишава от някои досегашни ангажименти и функции, и от възможността да получава своевременна информация”, възнегодува той. И нарече „стремеж военното ръководство да бъде доведено но апендикс и ненужен придатък” създаването на Щаб на отбраната (наследник на Генералния щаб). Тогава Цонев обясни, че няма опасност за орязване на правомощията, тъй те са залегнали в Конституцията. За втората критика си замълча.

Документът обаче отново беше подложен на критика в началото на 2009-та. Пак от президента. Непосредствено преди влизането му в пленарна зала Първанов каза, че отказал да приеме преименуването на Генералния щаб в Щаб на отбраната. Даже обяви, че не трябва да се бърза с приемането на закона. Текстовете ща Щаба на отбраната обаче си пробиха път и минаха даже на второто четене.

Критиките.

Да не се бърза с приемането на закона. Подобни мнения, освен от президента, се чуха и от депутатите в комисията по отбрана. Опозиционните народни представители го определят като суров по отношение на интегрирания модел на отбраната, което може да доведе до конфликти. А оттам и да разрушат системата на отбраната и да я политизират. „Реформа в отбраната не се прави в края на мандата” – обобщават ситуацията депутати от опозицията.

В същото време експерти от неправителствения сектор заявиха, че проектът за закон за отбраната не е толкова социален, колкото се афишира. Това щяло да доведе до по – ниско заплащане на офицерите, защото базата за заплащането се определяла ежегодно със Закона за държавния служител. Други заявиха, че процесът за граждански и парламентарен контрол остава пожелателен, а злоупотребите ще продължат да са „законни”.
    
Вето?
    
Засега никой не намеква, че президентът Георги Първанов може да наложи вето, ако законът бъде приет до края на мандата на този парламент. Дори и да наложи обаче, заради подчинената роля, която текстовете отреждат на Щаба на отбраната, малко вероятно е депутатите да се съобразят с това. Както се случи с атакуваната от президента осемпроцентна бариера в изборното законодателство. За пореден път обаче и министърът на отбраната Николай Цонев и депутатите залагат „каруцата пред коня” заради липсата на Стратегия за национална сигурност - основополагащ документ принципите и поведението на всяка страна – членка на НАТО. Старата е отпреди 11 години. А от 2004-та (когато България беше приета в НАТО) и 2007-ма (когато България стана членка на ЕС) се правят само опити да бъде написана нова.

А без Национална стратегия за сигурност няма необходимия политически консенсус, за ясна рамка, принципи и механизми за изграждане, развитие и използване на въоръжените сили.