Тиелко Гриц и Каролин Кийке са двама млади немски журналисти, които обиколиха България на автостоп за две седмици. Те направиха това в рамките на Източноевропейския проект на радио Мефисто 97.6 към Университета в Лайпциг. Двамата пишат блог и скоро ще направят няколко репортажа за България. Как видяха България и какво ги впечатли.
Как беше пътуването?
Тиелко Гриц - Като цяло?
Да.
Тиелко Гриц- Последните няколко седмици бяха един от най – напрегнатите от последните години.
Защо?
Тиелко Гриц – От няколко милиона българи срещнахме около 50- 60- нямам представа колко имена събрахме...но сред тях – толкова топли и ни приветстваха, подслоняваха, без значение в коя част на страната сме. И всичко, за което ни предупреждаваха в Германия и тука...хората ни предупреждаваха да не пътуваме на автостоп, да внимаваме....нямаше нищо общо с това....
Как е на немски това с автостопа?
Каролин Кийке - казваме му тремпер... това не е точно германска дума, но ние му викаме така
За какво ви предупреждаваха хората?
Тиелко Гриц - Българите ни предупреждаваха за своите сънародници. Няколко пъти на ден си казвахме „О, добре, засега всичко е чудесно!” И като цяло всичко беше наред. И имаше много хора, които ни взимаха на автостоп. Казваха ни „Спрях, защото изглаждате като чужденци” Това вече беше интересно. Може би просто имахме късмет...
Или защото ти изглеждаш любопитно, а тя е хубава? :)
(Смеят се)
Тиелко Гриц - Вероятно. Хората бяха доста любезни да не ни обясняват защо.
Каролин Кийке - Това, което той казва е много интересно. В началото не бяхме сигурни как това ще проработи. Изобщо си нямахме представа дали ще се получи. Това ни е първия път, в който пътуваме на автостоп. Като за първи път и тези две седмици бяха интересни. Но се получи и си помислихме, че това е един от начините за пътуване в България. Но тогава хората наистина ни казаха, че ни вземат, защото изглеждаме като чужденци. Обикновенно те не вземали българи.
Заради предупрежденията вероятно.
Каролин Кийке, това не го разбрахме.
От къде минахте?
Каролин Кийке - Планирахме всичко малко по – отрано, но все пак се опитахме да бъдем спонтанни. Първата ни спирка беше София. Чакайте, това не е вярно. Започнахме от Лайпциг в една слънчева сутрин с още 8 двойки. Минахме през Чехия, Унгария, само на автостоп, Сърбия и след двудневно пътуване пристигнахме в София. Стана по – бързо, отколкото очаквах. Но Тиелко имаше късмет.
После София, Пловдив....
Каролин Кийке - Пловдив беше следващата спирка. Банско след това...
Банско?
Каролин Кийке - От София...
Тиелко Гриц - Първо Благоевград, срлед това Света Петка в Родопите и чак тогава Пловдив. После Казанлък....
Каролин Кийке - После във Варна. И се върнахме в София.
Видяхте морето. Как е?
Каролин Кийке - Синьо....въпреки че му викат Черно море, то си е доста синьо.
Какви хора срещнахте тук. Какво любопитно ви се случи?
Тиелко Гриц - Срещнахме много млади хора. Някак си успяхме да избегнем по – възрастното поколение – онова, което е около 70-те и живее сама на село...Такъв тип хора не срещнахме. Срещнахме студенти, семейства, християни, мюсюлмани, хора, които изобщо не вярват. От различни региони и почувствахме какво е да живееш тук в столицата и там – в другите градове – в Родопите, например...
Почувствахте ли разликата?
Каролин Кийке - Да. Има огромна разлика. Но това е онази разлика, която може би ще срещнете в Германия. Ако прекарате 4 дни в Берлин – бърз, натоварен и международен град, и ако отидете в малко селце – все едно сте се изгубили. И всичко, което имате е хората и връзките, които са между тях. Така се почувствахме, като отидохме в малко селце, наречено Света Петка в Родопите. И това беше едно от най – интересните ни преминавания. В големите градове можете да отидете къде поискате, ако са млади и пътуват сами. Искам да направя този контраст с Родопите. Когато пристигнахме вечерта, не знаехме къде да отседнем. Казахме си „ОК, ако не намерим някой, ще изкараме една нощ в гората”. Тогава обаче Тиелко направи първия контакт с някакви момчета, и те бяха любопитни... Питаха ни откъде сме. Имаше едно момче, което говореше много добре немски. Той ни покани да отседнем у тях и така се запознахме с неговото семейство – жена му, която работеше в пекарна, а синът му искаше да стане компютърен специалист. Което е невъзможно в това село. И после посетихме една джамия и сякаш целият свят започна да се отваря чрез тези хора, които ние не познавахме.
Какво научихте от тези млади хора?
Каролин Кийке - Какво ли научихме. Те са много любознателни и отворени.
Нещо споделиха ли за идващите избори? Знаете, че сега сме в предизборна кампания.
Тиелко Гриц - Да. Просто трябваше, защото ние ги питахме няколко пъти. Имаме чувството, че има младо поколение, в повечето случаи добре образовани, но не всички, което е по напредничаво, обича страната си и се опитва да промени нещата. След като ни се оплакаха от правителството, от политиците от последните 20 години, те ни казаха какво искат да направят по друг начин. Говорихме си например с еколози. Усетихме не само разочарованието, но и силата, желанието да се впуснат в тези неща и да ги променят.
Каролин Кийке - Да. И те се чувстват българи, но не само това. Те се чувстват европейци. Защото хората, с които се срещнахме, може и да са малцинство, не знам, но хората, които срещнахме пътуват много и имат много контакти, което е доста впечатляващо да се види.
Какво казахте за България във вашите репортажи?
Тиелко Гриц - В блоговете имаше съвсем малко детайли. Едно от нещата беше много интересно – понякога ни вземаха на стоп хора, които говореха само на български, а и ние не знаехме езика...затова комуникирахме само с крака и ръце :)
Каролин Кийке - можехме да казваме „Да”.
Тиелко Гриц - Но за сметка на това пък хората имаха много и различни телефони. Взимаха един, набираха номер и там, от другата страна на слушалката имаше някой, който говореше английски или български- вероятно приятели, които знаят чужд език. И ние комуникирахме с шофьора през телефона. Това е нещо, което написахме в блога. Един репортаж за радиото направихме за Света Петка. Ще направим още един за смяната на поколенията в политиката – новите партии, които се появиха, но ще включим и нещо за „стария елит”, например. Един такъв срещнахме във Варна, който е кандидат.
Какви изводи си направихте за страната?
(Замислят се)
Каролин Кийке - Това не може да се каже само с няколко изречения. Почувствахме необходимостта и желанието на всички нещо да се промени. От една страна. От друга срещнахме тяхното примирение. Имаше хора, които казаха, че няма да ходят да гласуват – ние ги питахме дали ще гласуват. Много от тях казаха, че няма да отидат – „Нямам общо с това”. Други казваха „да”- ще отида.
Това са млади хора!?
Каролин Кийке - Млади и стари. Но ние имахме възможност да говорим само с хора, които знаят френски и английски, което до някаква степен ограничи и картинката, която получихме.
Вие ще гласувате ли за европарламент?
Тиелко Гриц - Да
Каролин Кийке - Без съмнение. На 7-ми юни. Всъщност, аз това го правя още откакто имам право да гласувам. Гласувала съм на местните избори. Но европейските, според мен, стават все по – важни, защото много национални решения вече се вземат на европейско ниво. И единственият начин да участвам на това ниво в политиката е да участвам в изборите.
Достатъчно ли е това според теб?
Каролин Кийке - Това е най- основното, което можем да направим. И след това има и други възможности да бъдеш активен- например да участваш в неправителствени организации.
Тиелко Гриц - Тя ви каза някои от нещата. Моята позиция обаче и може би по- емоционална. Просто обичам този континент. Просто говоря за моята любов към Европа. Намирам го като конгломерат от много народи с различни култури...Като посетиш някои страни извън ЕС, разбираш какво прави Европа Европа. Чувствам се особено, когато видя европейския флаг, независимо дали той е в София или Париж. Има нещо, което свързва хората. Това наше пътуване беше също и затова да видим дали има някаква връзка помежду ни. И има определен набор от ценности, отношения, които показват, че не сме толкова отдалечени. Дори и ако говорим за политическия дневен ред.
Каролин Кийке - Една от темите, може би.... Ние не говорим толкова много за корупция. Въпреки че има...но не говорим....А може би трябва.
Правилно ли чух „Може би трябва”?
Тиелко Гриц – Може би трябва....
Каролин Кийке - Тук не бяхме с мисия да накараме хората да гласуват. А да разберем дали тука хората се чувстват европейци и какви са им очакванията от това.
Тиелко Гриц – Трудно е да се отговори дали трябва да се гласува. Не искам да изглеждам като учител от голяма страна, който идва в по – малка и съветва хората. Въпросът с ЕС е, че нито за българите, нито за германците, нито за французите го има този избор да не съществува ЕС. Ако се разпадне – ще се разпадне. Няма да е добре за нас. Но въпросът е, че ако си млад и имаш възможност – направи го. Малко по американски звучи....но бих казал на всеки млад човек, че от нас зависи да сме разумни и да направим нещата такива, каквито ги искаме.
10.02.2012 03:27
