Смешен плач налегна управляващите тези дни. Макар да простиха на пиячите, както написа едно издание, правителството продължава да се оплаква ... от предишното правителство.

Военният министър Николай Младенов имал само 1000 лева по сделка за фрегати за 19 милиона, правосъдният министър Маргарита Попова пък нямала пари за текущи разходи, вътрешният Цветан Цветанов пък ще търси 58 милиона лева да обуе полицаите... И още, и още оплаквания  от екип, който е избран с голямо мнозинство да управлява страна.

Това е смешният плач, който ми прилича на гротескна картина. „Дай, баби, пет стотинки, че детето гладно!?”, както казват просяците по улиците и на София. Без реално решение откъде да се намерят. Вече втори месец няма такова. (Като изключим акцизите на финансовия министър Симеон Дянков).

След два месеца във властта правителството най- после разбра колко е трудно да управляваш. Да търсиш не само политически, а и мениджърски решения на възникващи проблеми. Но не виждам решенията. За съжаление. Затова е време експертното правителство да приключи с изразяването на недоволство от предишното управление и да седне да търси решенията бързо. Дори и на нощни лампи в министерски съвет, защото зимата ще почука на вратата на всички.

А не да дава пример на българина как се хленчи пред проблемите. Защото ако се хленчи пред камерите, проблемите не се решават.

Гладният търси храна, безработният – работа, безпаричният – пари. Правителството – също. А то в момента се жалва пред телевизорите и вика на журналистите в гранитната зала колко е зле работата.

Затова от правителството, което управлява страната ми, не искам да чувам за проблемите, на които премиер или министри не могат да намерят решение. Искам да науча решенията и да видя, че те са ефективни. Сега. Защото мандатът е кратък.