Ето част от интервю на Валерия Велева с Румяна Желева, което Труд публикува миналата година. В него съм подчертал някои от фразите на Желева, които може би имат отношение към трудият й път към еврокомисарстването. За съжаление това е истината....

...........

- Гордеете се с професионалния си екип, което е чудесно. Но вие не сте дипломат. От кого се учите?

 

- Аз съм професионален политик вече повече от три години. Бях член на сдружението ГЕРБ и никога не съм предполагала, че то ще стане партия, че ще бъда избрана първо за евродепутат, а после, че ще стана министър. Участвала съм активно в изготвянето на програмата на ГЕРБ.

 

Освен това съм свикнала да се трудя, работя от 15-годишна, още като ученичка.

 

- Като каква?

 

- Първоначално като администраторка в различните курорти на България. Живеех на морето и понеже знаех езици, работех на рецепциите по къмпингите. Контактувала съм винаги с чужденци, зная цената на хляба.

 

- Това е интересен щрих от биографията ви. Но дипломацията не е проста работа. И не е лесна.

 

- Така е. Не е лесно. Но аз се доверявам първо на моя професионален опит в свободния пазар - в непосредствената комуникация, която винаги съм използвала, за да направя реклама на България. В това отношение съм доста успешна. Това ми помага да създам симпатия на много хора към страната ни. Ние се нуждаем от повече самочувствие и самореклама. Понякога разбираме превратно скромността. Изпитвала съм го на гърба си. Израсла съм в конкурентна среда - доказвала съм се винаги на базата на състезание, на конкурс. Слава богу, винаги съм печелила. Това те школува, налага ти дисциплина и едновременно с това ставаш дипломатичен. Вярно, моите изяви не са били в политиката, а в академични среди, в международни проекти, финансирани от ООН, от Световната банка, от ЕС. Този професионален опит в съчетание с една силна интуиция, която винаги слушам, заедно с третия елемент - възпитанието, са базата, на която стъпвам. И, второ, аз непрекъснато чета. Никъде не ходя неподготвена, уверявам ви.

 

- Точно като отличничките, нали?

 

- Да (смее се). За съжаление именно заради това казват, че около мен е прекалено скучно. Но това ми е отношението към живота. Понякога и на мен ми се иска да направя нещо щуро, но човек е такъв, какъвто се е направил, и каквото са произвели от него родителите и учителите. Ето, снощи си взех за вкъщи папките, три доста дебели, по които да се готвя за Съвета на външните министри в Люксембург.

- Ако трябва сама да избирате, какво ще решите - да останете външен министър или да станете еврокомисар?

 

- Един мой изявен европейски колега, сега председател на Европейския парламент - Йежи Бузек, първият източноевропеец на този висок пост, ми каза за себе си: “Аз не можех да избирам. Мен времето ме избра за този пост”. Така че в този решителен период за България, повярвайте ми, смятам, че нямам право да се съобразявам със собствените си желания.

 

- Знаете, че Надежда Михайлова и Меглена Кунева продължават да работят за това да бъдат ваши конкуренти в битката за еврокомисар.

 

- Не знам, но щом ми го казвате, сигурно е така. Надявам се, че ще си спестим всякакви огорчения и интриги. Аз съм убеден демократ и щях да се радвам, ако процедурата позволяваше състезание. Но тъй като това не е възможно, силно се надявам, че официалната българска кандидатура ще намери подкрепата на всички българи, защото това е важно за България.

 

Ходила на морето и научила чужди езици.

и жалко !

shte padna!