Истерията около кандидатурана на Румяна Желева за еврокомисар показа една много лоша черта на българина – неспособността му да бъде единен. Независимо дали вътре в страната или навън.
Историята с неуспешното препитване на бъдещата еврокомисарка показа, че България и досега не може да припознае в действията на своите политици като национална кауза. Паметта на политиците пък, за съжаление е доста къса и за три години те не разбраха, че каузата на членството не свършва само с отварянето на шампанското през 2007-ма година. А именно с това започва.
Ако Румяна Желева е била ”повредена стока” още преди препитването, а управляващите от ГЕРБ са знаели за това още от ноември – декември миналата година, поне малкото, което можеха да направят, е да предприемат онези действия, които ще осигурят позитивния имидж на нашия кандидат в Брюксел. А не Бойко да се обърне сърдито и да каже – „еврокомисарят ще е от партията, спечелила изборите”. Това показва на бъдещите оценители на Желева или, че премиерът е много силна и влиятелна личност, или, че кандидатът, който си е намислил, е много способен, или просто, че няма готовност за компромис и диалог.
По – скоро евробюрократите са си помислили последното, защото след номинацията на Желева, тя получи от Барозо ресор „нещо като нищо”. А сериозните задели за сигурни хора.
С Неспособността си да бъде диалогичен и компромисен Борисов направи първата крачка към провала на Румяна Желева. Защото зад нея застанаха единствено новите управляващи. Старите си ближеха раните от провала на изборите и крояха планове за опозиционна война.
Вторият провал беше неспособността новите управляващи да обяснят на европолитиците и на хората от техните страни, че Румяна Желева е поне толкова способна, колкото и първия ни еврокомисар Меглена Кунева. И Кунева, като Желева, нямаше опит в защитата на потребителите. И Кунева, като Желева, бе ново лице за Европа. Но дали Кунева щеше да е по – добра от Желева на поста „бедствия и аварии”, при положение, че този ресор е чисто нов в портфолиото на Европейската комисия?
В България пък серия от политически грешки на новите управляващи даваха лоши сигнали навън. Например случая, в който премиерът застана до лидера на една от най – недолюбваните партии и в европарламента – Волен Сидеров и декларира референдум за турския език. Без да се замисли, че ако идеята беше стигнала до окончателното си реализиране, това автоматично би поставило и Желева в позицията на оправдаващ се на изпитите.
Но Борисов го направи, за да угоди на негласния си коалиционен партньор, напук на социалистите и „тройната коалиция”
Пак със социалистите Бойко обясни и неуспеха на Желева по време на препитването, като видя в тях и представителите на НДСВ заговорници срещу кандидатурата. По този начин той изпрати и негативно послание към останалите депутати в европарламента, което едва ли ще му е от полза.
Липсата на достатъчно такт и премерени думи от страна на премиера показват неподготвеността на страната да участва в голямата политика. Което дава още по – голямо самочувствие на критиците на България, настървявайки ги още повече и прави провала на Желева и провал на Бойко.
Какво можеше да се направи? Разгромени на националните избори, и социалистите, и НДСВ имат мотив да бъдат настроени критично към премиера, който не престава вече половин година от мандата си да се оправдава или да ги обижда публично – „ще ги бия пет пъти”, заканваше се той. Какво е най – логичното действие от тяхна страна? Естествено да отвърнат на удара…с всички позволени и непозволени средства. Дори и да пренесат битката в европарламента. Нормалната логика обаче показва, че от подобна враждебна атмосфера има само един изход - един, или двамата противници да отстъпят. Бойко е доказал, че не е сред отстъпчивите.
Междупартийните войни пък рефлектират не само в докладите на европейските посолства към правителствата и Брюксел. Те рефлектират и върху обичайното разделително мислене на хората, които са само зрители на спектакъла. Без мнение за ролята на Румяна Желева в европейската политика, без мнение за ролята на България в общата европейска политика.
А останали без мнение, те не могат да бъдат единни.
