Новите идеи за пенсионното осигуряване ми приличат на случка със спортиста и неговия треньор. За да постигне високите резултати, треньорът амбициозно предлагал атлетът да прескача небостъргач. Атлетът не успявал и не успявал. После му предложил да прескочи блок – атлетът пак не успявал. Пробвали и с прескачане на къща. Без успех. Накрая треньорът му поставил летвата само на сантиментър от земята – и станало чудо. Той успял.

„За това постижение” – толкова пари, отсякъл тогава треньорът.

По същия начин новата идея колкото повече, толкова повече по отношението на пенсиите ми се струва непостижима. Не вярвам, че принципът колкото по-дълго работиш, толкова по – голяма пенсия ще получаваш, ще проработи за българските условия.

Голяма част от хората де факто не работят, защото са БЕЗРАБОТНИ. Аналогично – това би ги лишило от пенсия. А за държавата това е по –добре, защото, която все търси начин да ограничи разходите (спомнете си колко хора бяха лишени от адекватно заплащане с прословутия таван на пенсиите).

С новите мерки не вярвам, че хората ще бъдат стимулирани да търсят работа. Защото мотивацията за работа на обикновения българин сега е не е в бъдещето, а в настоящето. „Работя, за да нахраня децата си и да си плащам сметките и кредитите!”– казват повечето от хората. Те не работят, за да имат достойни старини. А и няма смисъл, защото таванът на пенсиите все още създава неудобства, нали?

От новата мярка няма да се сложи край на безработицата след младите. Все по – трудно ще става за тях да намерят свободно работно място, защото по – възрастните ще имат стимул да остават по – дълго на работата си. Работните места няма да се освобождават бързо, за да бъдат заемани бързо, а докато младите чакат, просто ще си съберат куфарите и ще си търсят късмета в чужбина.

От новата мярка няма да са доволни и онези, които се надяват все пак в близко време да се пенсионират – особено онези към 60-те. Защото вече направените планове за мирен живот край градирана и доматето отиват по дяволите. И едва ли си е представял, че ще работи, докато му окапят зъбите.

Затова новата мярка за пренаписване на пенсионната система ми прилича на опита на треньора да кали своя спортист. Поставяйки му обаче невъзможни задачи, нито спортистът става шампион, нито се чувства стимулиран да бъде добър.

Контрааргумент на тази теза е фактът, че новата система все пак предполага „купуване на години”. Дали обаче всеки ще може да си позволи да инвестира в нещо, което в бъдещето евентуално ще му донесе ползи? Аз не мисля. Защото ако и тази система не проработи, ще бъде сменена от нови политици. А това може да се случи много по – скоро. Защото „скромният опит” на бившия социален министър Иван Нейков показвал, че който променя системата за пенсионно осигуряване, не е имал втори мандат.