Сега е времето премиерът Бойко Борисов да започне да се учи на политика. И то не от кого да е, а от столетната политическа традиция на Великобритания. След близо пет дневно „висящо мнозинство” новият британски премиер Дейвид Камерън показа за пореден път високата школа на британската политика. Той не само прие да бъде партньор с либералните демократи на Ник Клег, но и показа, че приемствеността в британската политика е важна за вдигането на крака на една държава, изпаднала в криза. След посещението си при кралицата, която му възложи съставянето на правителството, консерваторът заяви: ”Искам да изкажа уважението си към предишния министър -председател за посветеността към служба на обществото”. А причината за изказването – възможно най- бързото излизане от кризата. Нито намек за проверки на членове на предишния кабинет, нито намек за съдебно преследване. В точно противоположното чуха българите преди близо 10 месеца от бъдещия премиер Бойко Борисов. „Очаквайте съдебни дела!?”, „Ще ги пипнем”, говореше той по медиите, превръщайки в основа на управлението си реваншизма и опитите да покаже колко по – лошо е било предишното управление. И това в името на демократичната традиция.
В името на тази традиция обаче новият британски премиер Дейвид Камерън застана пред обществото и обясни и коалирането си с либералните демократи „за да върне доверието в политическата система”. С което показва как доверието в едно правителство се гради с обединение, а не с разруха. Това не се случи след изборите в България. Вместо ясно заявени коалиции в продължение на месеци правителството на ГЕРБ започна своите неясни ходове за подкрепа от десните сили в парламента. Което от една страна отблъсна избирателите от по- малобройните партии, обричайки ги на забрава в следващите народни събрания и оставяйки без алтернатива опозиционните – справка изказването на опозиционната БСП, според което правителството на ГЕРБ губи избиратели 10 месеца след поемането на властта, но не те не отиват към опозиционните БСП и ДПС. Знак за сигурно разпиляване на доверието в политиците и поставяне на началото на безалтернативен избор при евентуален следващ вот.
Не само българският премиер, но и българският избирател трябва да се поучи от изборите във Великобритания. Толерансът на избирателя да „носи на” на шегите на управляващите си има своите граници. И ако те бъдат прекрачени, според законите на демокрацията, избирателите наказват своите политици.
Примерът е с предишния премиер Гордън Браун. Забравил включения си микрофон, Браун беше записан да казва за избирателка, че е „предубедена фанатична жена”. Нито извинението по –късно в ефира на радио, нито обяснението пред британския избирател помогнаха на Гордън Браун да си върне доверието на гласуващите. „Той е образован човек, не може да говори така - да управлява страната и да нарича с обидни епитети хората”, беше казала обидената жена. Месец по- късно Браун се оттегли и като лидер на лейбъристите. За сравнение - в САЩ Бойко Борисов беше казал колко „кофти материал” има в България, визирайки не един човек, а близо 7 милиона души. Което го изстреля на премиерското кресло месеци по – късно?! Без да се извини за думите си.
12.05.2010 15:01
12.05.2010 16:13