Много лош момент избра Любен Корнезов да отваря дебата за евтаназията. И причината е много проста. Първо в изказване на премиера Борисов стана ясно, че българинът от „кофти материал” и „шибан народ” не само не е станал по – добре, ами и по зле – „като куче на каишка”. Каишка, която е като монополното отношение на Топлофикациите, енергийните дружества, цената на бензина…и още куп зависимости, които ни правят граждани на държавата България. Но не това е проблемът на Корнезов. Все пак депутатът иска да постави въпрос, който така или иначе ще трябва да обсъждаме. Но не и на фона на лошото здравеопазване. Когато дебатът стане разгорещен, нито един правилен аргумент няма да е в полза на евтаназията, ако здравната ни система не осигурява дори и елементарни условия за лечение. За да не си вадят бабите в Родопите зъбите с конец и да се джабурят с ракия. Или малки деца да умират в столицата от прости инфекции, защото родителите им ги разкарват от болница в болница в малките часове на нощта. Случаите на малката Гергана, малката Яница…(Гугъл е пълен с подобни примери). Много са примерите на лекарска некомпетентност, пияни, дошли на работа да преглеждат пациенти...все случаи, които могат само да ни накарат да си помислим: „А не е ли по – добре да се отървем…завинаги…” (Защото е по - лесно) Така здравната система няма да се товари с „кофти материал”, а ще се освободят и средства за останалите живи.

Ето така ще се изроди дебатът за евтаназията, която в развитите общества е въпрос не на освобождаване от хора и облекчаване на здравната и осигурителната система, а въпрос на високо морална постъпка. Крайна и хуманна мярка. Много ще е жалко ако дебатът не успее да осмисли моралните аргументи на проблема и не се превърне в катализатор на промяна…Ако не в мисленето, поне в системата на здравеопазването.